Легендата за Мальовица – история за храброст, любов и предателство

Мальовица е един от най- красивите и най- живописни върхове в България. Още когато спреш на паркинга до пистите и хотела, пред теб се разкрива магнетична гледка, изключителна и неповторима. Гордият връх се извисява над долината пред теб като пазител. Ако по някаква случайност не сте ходили на това прекрасно място, отидете задължително, но през лятото.

През зимата е изключително опасно и лавините не са рядко явление. Самият връх е изключително остър и изкачването, въпреки траверсите, си остава трудничко дори в летни условия. Ако все пак решите да го изкачвате зимата, котките са задължителни, задължително си подгответе лавинна екипировка, а вероятно и пикел няма да ви е излишен.

Такъв е върхът, горделив, страховит, но прекрасен. Такъв е бил и Мальо войвода, на който, според легендата е кръстен върхът. Младежът, въпреки името си, израснал да бъде снажен, строен и хубав Юнак. Той живеел в едно от селата край Искъра. Младият Мальо бил овчар, а когато засвирел на кавала си всички захвърляли работата си и сякаш омагьосани от прекрасните звуци, сядали да послушат.

Минали години и Мальо възмъжал, сърцето му хлътнало по Босилка, най-хубавата мома в региона, и цяло лято свирел само за нея. Една вечер Мальо събрал смелост и признал любовта си пред Босилка и поискал да се оженят. Тя обаче му отговорила: „да изчакаме есента“. Мальо се зарекал, че ще се върне есента, за да я вземе за булка и се качил отново в планината при овцете си.

Настъпила есента и младежът слязъл в селото. Босилка обаче я нямало. Разпитал хората и те му разказали, че Емин паша, който дошъл с армията си да усмири разбунтували се въглищари, я зърнал и заръчал на войниците си да я отведат. „Харемът ми ще краси“, казал турският водач. Мъка и гняв обзели сърцето на Мальо. Върнал се той в планината, но не при овцете си, а да става хайдутин. Районът го познавал като дланта на ръката, бил бърз като вятъра и прелитал от село на село за да мъсти на поробителите, когато извършели зверство. От ножа му загинали много паши и бейове. Турците шептели името му със страх, а българите – с надежда.

Един ден, докато четата на Мальо си почвала до него се приближил Спас. „Много паши и бейове наказахме, само за Босилка нищо не сме сторили. Да направим план за спасяването й. Да слезем утре, войската няма да ев града“, казал Спас. В идната нощ Мальо не спал а мислил само за своята Босилка. При зазоряване умората надделяла и Мальо заспал, в съня му се явила Босилка. „Много есени дойдоха и си заминаха, а ти не дойде. Нима и тази, десетата, няма да дойдеш?”. Сепнал се младият хайдутин, станал и със Спас слезли в града.

По пътя Спас спрял и казал, че ще отиде до кладенчето да пийне вода и заръчал на войводата да го изчака при моста. Мальо се съгласил и продължил по Искъра. Докато ходел и си мислел за Босилка се чул пукот от пушка. Нещо запарило на Мальо на гърдите, след това остра болка го пронизала. Бил улучен от хора на Емин паша, след като Спас го предал и го пратил в клопката.

Мальо с простреляна гръд се затичал обратно. Заедно с кръвта, която багрела тревата, от него изтичал и животът. Войводата сам виждал края и след като стигнал Меча поляна той паднал безжизнен на тревата. Там го намерила четниците. На гърдите му зеела голяма рана, а очите му гледали жадно върха. Погребали го на поляната, а върха над нея нарекли Мальовица.

Мартин Атанасов

Влез сега в най-бързо развиващата се политическа група в България.
Сподели своя опит!!! Присъедини всички свои приятели във "Фейсбук"