143 години от смъртта на Апостола на свободата Васил Левски

Днес се навършват 143 години от смъртта на революционера Васил Левски, човекът определен за най-великия българин. 

Биография

Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски, е български национален герой. Той е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО). Известен е и като Апостола на свободата, заради организирането и разработването на революционна мрежа за освобождаване на България от османската власт.

Пътува по страната и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание. Създадената от него революционна мрежа е основата, върху която стъпват организаторите на Априлското въстание през 1876 г.

Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 г. в град Карлово, в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Родителите му имат пет деца – Христо, Васил, Петър, Яна и Марийка.

Васил Левски първоначално учи една година в килийното училище в Карлово (1845 г.). Продължава учението си във взаимно училище в Карлово (1846-1849 г.) и същевременно учи занаята кафтанджийство при Стоян Грамът. През 1851 г. след дълго боледуване умира бащата, както и по-малката му сестра Мария. Тримата братя остават да се грижат за семейството. Васил е на 14 години.

От 1852 г. е послушник при вуйчо си – архимандрит Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. През 1856-1857 г. по настояване на вуйчо си прекъсва обучението в класното училище и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „Свети Свети Кирил и Методий“, откъдето са и най-старите запазени ръкописи от Левски –  „В[ъ]ведение на обличителното богословие“.

През лятото на 1858 г. се завръща в Карлово заедно с вуйчо си, който му поставя условие да се покалугери, за да бъде изпратен в Русия да се учи. На 7 декември 1858 г. приема монашество и е ръкоположен за такъв с името Игнатий в Сопотския манастир „Свети Спас“ под мантията на йеромонах Кирил Рилски. През следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон в църквата „Света Богородица“ в Карлово.

Служи в църквата и при вуйчо си до края на 1861 г., когато взема решение да се посвети на революционната борба и заминава за Сърбия.

Васил Левски е основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Участва в Първата и Втората българска легии, както и в четата на Панайот Хитов.

На 26 декември 1872 г. е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Съдът го осъжда на смърт чрез обесване.

Историческите спорове

Два са основните контрапунктове при историте: относно останките на Левски и относно дата на смъртта му.

До днес никой не може да каже с точност къде е било погребано тялото на революционера.  Търсенето на гроба на Левски е започнало още след 1878 г., но без успех. Тъй като на самото обесване не са присъствали българи – поп Тодор си е тръгнал преди Левски да бъде обесен, няма свидетели каква е съдбата на тялото. Знае се, че след като бъде обесен осъден, той се предава на съответната религиозна общност, за да го погребе по обичая си. По една или друга причина не са се намерили българи, които да извършат погребението и вероятно тялото е погребано в т.нар. гробище не престъпниците в местността Кюлюците. Първата сериозна полемика се разразява през 1937 г., когато се чества 100-годишнината от рождението на Левски. О.р. полк. Димитър Венедиков пише дописка във в. „Мир“, като в следващите броеве през февруари и март участват 11 души със свои версии. През 1956 г. археолозите Стамен Михайлов и Георги Джингов разкриват в църквата „Света Петка Самарджийска“ в центъра на София погребение на скелет, вписан с индикация № 95. Започва спор дали това не са останките на Васил Левски. Археолозите твърдят, че не е, но според някои устни сведения точно това е мястото, на което тялото тайно е препогребано след обесването. Останките са небрежно откопани и пренесени в чувал до хранилището на новооснования Софийски археологичен музей, където се твърди, че изчезват безследно. Полемиката периодично затихва и се възобновява през годините, докато през 1986 г. под натиск на писателя Николай Хайтов БАН взема решение да постави паметна плоча на църквата. Впоследствие БАН променя позицията си и плочата е махната.

На 19 февруари 2012 г. плочата е възстановена по инициатива на фондация „Николай Хайтов“ и Ангел Джамбазки и ВМРО-БНД.

Разминаване има и при датите, на които се почита паметта на Апостола. В родния град на Левски, както и във все повече градове напоследък приетата дата е 18 февруари (нов стил). Масово обаче шествия се провеждат на 19 февруари (нов стил).

При въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 г. годишнината от гибелта на Васил Левски се отнася за събития, случили се преди 1 март 1900 г. В този случай необходимата поправка за привеждане на датата 6 февруари (стар стил) по новия григориански стил е от 12 дни, следователно е 18 февруари.

Макар преди повече от 140 години посланията, които ни остави Васил Левски продължават да звучат и днес.

Каквото съм правил, в полза народу е

Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.

Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само себе си.

Времето е в нас и ние сме във времето.

Дела трябват, а не думи

Гергана Георгиева

Влез сега в най-бързо развиващата се политическа група в България.
Сподели своя опит!!! Присъедини всички свои приятели във "Фейсбук"