137 години Българска народна банка (БНБ)

Днес се навършват 137 години от основаването на Българската народна банка

Българската народна банка (БНБ) е централната банка на Република България. Тя е една от най-старите централни банки в света, основана на 25 януари 1879 г. Статутът ѝ е уреден със Закона за Българската народна банка, приет на 5 юни 1997 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр

. 46 от 10 юни 1997 г.

Основна цел на Българската народна банка е да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на националната парична единица и провеждане на парична политика в съответствие с изискванията на този закон. Българската народна банка действа в съответствие с принципа на отворената пазарна икономика при свободна конкуренция, като подкрепя ефективното разпределение на ресурсите.

От момента на присъединяване на Република България към Европейския съюз и без да се засяга основната цел за поддържане на стабилността на цените, Българската народна банка подкрепя общите икономически политики в Европейската общност, за да допринесе за осъществяване на нейните цели, както са посочени в чл. 2 от Договора за създаване на Европейската общност. БНБ подкрепя политика на устойчив и неинфлационен растеж.

Банката съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни системи и осъществява надзор върху тях. Тя има изключителното право да емитира банкноти и монети в страната. Българската народна банка регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите.

БНБ регулира и осъществява надзор върху дейността на операторите на платежни системи, на платежните институции и на дружествата за електронни пари в страната.

Банката осъществява изследователска дейност, събира, обобщава и анализира статистически данни. Българската народна банка действа като фискален агент и депозитар на държавата.

БНБ е независим емисионен институт на държавата и се отчита за своята дейност пред Народното събрание.

От 1997 г. Българска народна банка функционира в условията на паричен съвет – режим на парична политика, осигуряващ необходимата за икономиката ценова стабилност, широко известен като валутен борд.

От 1 януари 2007 г. БНБ е пълноправен член на Европейската система на централните банки.

Настоящ управител е Димитър Радев

През 1991 г. е приет нов Закон за БНБ, който отново дава относителна автономия на банката. Въпреки това тя е подложена на натиск от правителството да финансира бюджетния дефицит с емитиране на пари и да се намесва на валутния пазар, за да поддържа курса на лева. Това довежда до финансовата криза от 1996-1997 г., след което в страната е въведен режимът на паричен съвет (валутен борд).

Със закона от 10 юни 1997 г. е въведен фиксиран курс на лева към германската марка чрез ограничаване на паричните емисии до размера на валутния резерв на Емисионното управление на БНБ. Банката няма право да кредитира пряко правителството, а възможностите ѝ за кредитиране на търговските банки са силно ограничени.

През 1998 г. е открита Печатница на БНБ в София, която да произвежда българските банкноти, както и ценни книжа с относително висока степен на защита. През 1999 г. е извършена деноминация на лева.

До въвеждането на паричния съвет на 1 юли 1997 г. БНБ определя свой собствен лихвен процент, наречен основен лихвен процент. По него БНБ рефинансира търговските банки чрез кредити в левове. До тази дата той има смисъл, защото БНБ има правомощията както да кредитира правителството, така и търговските банки.

След тази дата БНБ обнародва величина, която представлява средна от доходностите по краткосрочните ДЦК, издавани от българското правителство чрез Министерството на финансите. От 2005 г. ОЛП на БНБ се определя на основа равнището на лихвения процент на междубанковия пазар.

Първата котировка е от 7 февруари 1991 г. — 45% на годишна база. Последната котировка е от 1 март 1997 г. — 216% на годишна база. Най-високата стойност е от 24 септември 1996 г. — 300% на годишна база.

Основното задължение на БНБ е да съдейства за поддържане на вътрешна и външна стабилност на националната парична единица.

Основни функции на банката са:

Поддържа стабилността на националната парична единица;

Емисионна функция (емисия – пускане на пари в обращение) – централната банка е единствената институция, която има право да емитира български банкноти и монети;

Регулира и контролира банковата система в защита на интересите на вложителите;

Осигурява функционирането и развитието на ефективни платежни системи и осъществява контрол върху тях;

Изпълнява функцията на фискален агент и депозитар на държавата.

Управленската структура се състои от:

-седем членове: управителят на банката, тримата подуправители (ръководители на 3-те основни управления – „Емисионно“, „Банково“ и „Банков надзор“) и трима други членове. Управителите и подуправителите се избират от Народното събрание, а членовете на УС се назначават от президента по предложение на управителя. Мандатът на членовете на Управителния съвет е 6 г.

Управител.

Тримата подуправители, избрани за ръководители на основните управления „Емисионно“, „Банково“ и „Банков надзор“.

 

Влез сега в най-бързо развиващата се политическа група в България.
Сподели своя опит!!! Присъедини всички свои приятели във "Фейсбук"