Побитите камъни и легендата за гората, която се вкамени от ужас

Едно от местата, които всеки българин трябва да посети в родината си, това е местността Побиите камъни. Те са разположени на 18 км. от Варна от двете страни на пътя Варна – София в близост до селата Слънчево, Баново и Страшимирово. Град Девня също е в непосредствена близост.

Общата площ на местността е 7 квадратни километра.

Побитите камъни са уникален природен феномен, който представлява каменни колони с различна височина – от 5 до 7 метра, дебелина – от 0, 3 до 3 метра и различно сечение. Изглеждат като побити в пясъка и именно от там идва и името им. Самите колони нямат твърда основа. Те са кухи, но са запълнени с пясък.

Местността побити камъни е единствената пустиня в България и една от двете естествено формирали се пустини в Европа.

Подобно място няма как да не е изпълнено с легенди и митове за своето формиране. Според една от легендите преди много много години там имало красива, гъста и зелена гора. Животинки обикаляли и се криели сред храсталаците, а птички пеели и озвучавали цялата местност. Потоци тихо клокочели и озеленявали местността. В тази гора обаче обежище намерили хайдути, борещи се срещу турските поробители. След едно сражение хайдутите отново се скрили в гората. Главатарят на османската армия обаче разбрал кой е войводата на размирниците, изпепелил къщата му и отвлякал жена му и детето му. Завел ги главатарят в гората и казал на жената да издаде къде се крият хайдутите.

Момата обаче останала вярна на своя любим и отказала. Всички заплахи били безполезни. Викали и, че ще я изнасилят, че ще я колят, че ще я дерат, но тя била твърда и не се поддала нито за миг. Накрая, в гнева си водачът на потерията взел детето й и го заклал. Майката изпищяла от болка, а викът и се чул из цялата гора. Изведнъж небето притъмняло и се извила страшна буря. С бурята дошли и хайдутите, озверели от убийството на детето. Започнала кървава сеч в непрогледния мрак. Чували се викове на ужас, викове на болка и това продължило с часове, докато накрая всичко замлъкнало. Нито птички, нито животинки се чували.

На сутринта, когато слънцето изграло и непрогледният мрак се разсеял, потоците били пресъхнали, животниките и птиците- изчезнали, а гората се била вкаменила от ужаса, който се разиграл предната нощ. Навсякъде лежали тела и всичко било изпръскано с кръв. Земята била изсъхнала, а костите на загиналите се превърнали в пясък и прах и послали преди плодородната земя. От тогава там нищо не расте.

Дори днес, когато си в местността и духа малко по-силен вятър, сякаш могат да се чуят виковете и ужасът на сражението.

Влез сега в най-бързо развиващата се политическа група в България.
Сподели своя опит!!! Присъедини всички свои приятели във "Фейсбук"