Светът се обедини срещу тероризма, а геополитическата карта никога няма да е същата (ОБЗОР)

2015 бе повратна за историческото развитие на света. Тероризмът беляза Франция.
На 7 януари 2015 г. около 11:30 централноевропейско време двама маскирани, въоръжени с автомати „Kалашников“, пушка и противотанков гранатомет, нападнаха седалището на френския сатиричен вестник „Шарли Ебдо“ в Париж, откриха огън и убиха редактора Стефан „Шарб“ Шарбоние, девет служители на вестника, двама френски полицаи и раниха 11 други, преди да избягат с автомобил.

На 13-ти ноември Франция отново стана жертва на терористичен атентат. Между 120 и 160 души са убити, повече от 200 са ранени при кървавите атентати в Париж и прилежащата му община Сен Дени. Безпрецедентните атаки удариха на няколко места френската столица и всяха паника и страх в града.
8 терористи бяха убити от полицията в Париж, като седем от тях са задействали своите колани с експлозиви. Четирима от нападателите са загинали в концертната зала „Батаклан“, трима са се взривили, а четвъртият е застрелян от полицаите. Още трима са умрели в района на националния стадион. Последният е убит на улицата в Източен Париж…

Първата атака в Париж е малко след 23.00 часа. Тя е била в сравнително отдалечения район „Сен Дени“, край „Стад де Франс“, където в този момент се провежда приятелски мач между отборите по футбол на Франция и Германия. Две експлозии, причинени от камикадзета убиват четирима души. Там е и френският президент Франсоа Оланд, който спешно е евакуиран.

Половин час по-късно в ресторанта „При Камбоджа“ започва стрелба. Това е районът, в който в началото на годината беше атакуван хумористичният вестник „Шарли Ебдо“. В последствие изстрели и експлозия има и в близък бар, където хората гледали мача.

Петнадесет минути след полунощ се съобщава за атака срещу концертната зала „Батаклан“. Двама терористи с открити лица започват стрелба с автомати „Калашников“. Жертвите са над 80 души.

Месец след терористичните атентати във френската столица Париж 60 души остават в болница, а други осем са в реанимация.

Веднага след касапницата, отговорност за която пое „Ислямска държава“, президентът Франсоа Оланд обяви извънредно положение и възстанови контрола по границите.

На извънредна среща на министрите на вътрешните работи на страните-членки от ЕС, която се проведе в Брюксел, бе взето решение за засилване на контрола по външните граници на Евросъюза.

Непосредствено след атентатите френските военновъздушни сили удариха цели на „Ислямска държава“ в град Ракка, смятан за столица на самопровъзгласилия се халифат.

Тероризмът е отнел живота на над 32 600 души през миналата година, като броят им се е увеличил с 80% спрямо 2013 г. и отчита рекордно висок годишен ръст, сочи индексът на глобалния тероризъм (Global Terrorism Index).

У нас изследване на „Алфа Рисърч“ сочи, че след атентатите в Париж, 52% от българите смятат, че заплахата за България е същата, както и за останалите европейски страни.

28%, основно по-възрастни хора и от граничните райони смятат, че заплахата за нас е дори по-висока, тъй като сме на външната граница на Европейския съюз.

17-20% смятат да ограничат посещенията си на места, където се събират много хора – стадиони, концерти, театри, или пък такива, където има концентрация на чужденци.

В същото време се очаква настоящата година да завърши с нов рекорд по брой на бежанци и преселени в света, съобщи френското сп. „Експрес”, цитирайки Върховния комисариат на ООН по бежанците. То вероятно „значително ще надхвърли” рекорда от 2014 г., който беше 59, 5 милиона души.

Близо милион бежанци и мигранти са прекосили с риск за живота си Средиземно море към Европа тази година. А Старият континент е в най-тежката си миграционна криза след Втората световна война.
Конфликтът в Сирия също се разви в неочаквана посока, а „Великите сили“ – Франция, Германия, Русия и САЩ заявиха готовност да изпратят свои военни във вече разрушената държава. Французите вече пратиха своя самолетоносач „Шарл де Гол“ в Средиземно море, като сега той ще бъде подсигурен чрез германска фрегата.
Русия и Турция обтегнаха отношенията си след като турските власти свалиха руски изтребител преди месец. Още обаче няма категорични отговори на въпросите: Защо турски изтребители свалиха руския бомбардировач Су-24? Кого е обстрелвал той и как ще се отрази този инцидент на отношенията на Русия с Турция и НАТО? Факт е обаче, че две сили, които поддържаха бизнес отношения в момента са в „Студена война“.
Военният самолет бе свален на границата между Турция и Сирия. Турските военни потвърдиха, че е бил свален самолет, нарушил въздушното пространство на страната. Самолетът е бил на руските ВВС и е бил свален от турски изтребители F-16 и е паднал в сирийската провинция Латакия. От руското министерство на отбраната потвърдиха, че е паднал бомбардировач Су-24, като подчертаха, че той през цялото време се е намирал на височина 6000 м над територията на Сирия, което било фиксирано с обективни средства за наблюдение и е напълно възможно да е свален от земята, но след това се отказа от тази версия и след повторен анализ потвърди, че самолетът е бил на територията на Сирия.

Друго историческо събитие бе сключването на сделката за ядрена програма на Иран.

Иран и страните от групата 5+1 (САЩ, Китай, Русия, Франция, Великобритания и Германия) постигнаха историческо споразумение за решаване на дългогодишния спор по ядрената програма на Техеран след повече от десетилетие преговори. Така санкциите, наложени на Иран от САЩ, ЕС и ООН, ще бъдат вдигнати в замяна на съгласието на Техеран за дългосрочни ограничения върху ядрената му програма, която Западът подозираше, че е насочена към създаването на атомна бомба.
Украйна сключи мирен договор с … Украйна

Донбас, където се намират Донецка и Луганска области в Украйна, на практика получи специален статут. Това става ясно от подписания днес в Минск документ, наречен „Комплекс от мерки за изпълнението на Минските споразумения“. Той се състои от 13 точки.

Светът обича мирните споразумения. Красотата на всяка сделка, подобна на прекратяването на огъня, договорено в ранните сутрешни часове в четвъртък, е в това, че може да бъде представена по два еднакво интересни начина. Тя е или „Кемп Дейвид“, превъзходен момент на помирение между заклети врагове, или „Мюнхен“, отстъпление с цел усмиряване на диктатори, пише в цитиран от БТА свой анализ за Financial Times Найъл Фъргюсън.

Минското споразумение обаче не беше нито едно от двете. Няма изгледи Русия и Украйна да постигнат вечен мир. Нито има изгледи Украйна да бъде разкъсана от руския президент Владимир Путин, както някога Чехословакия беше разкъсана от Хитлер с мълчаливото съгласие на Великобритания и Франция.

Кой уби Борис Немцов?

Водещият руски опозиционер и бивш вицепремиер Борис Немцов беше убит в центъра на Москва през февруари. Немцов бе един от организаторите на планирания за неделя опозиционен митинг за протест срещу войната в Източна Украйна и срещу ролята на Москва в нея.

В доклада, подготвян от него обаче се твърди, че Москва е похарчила над 53 млрд. рубли (1, 04 млрд. долара), за да подпомогне сепаратисткия бунт в Източна Украйна, където са били убити най-малко 220 руски войници.

На петимата заподозрени, които бяха задържани след убийството на руския опозиционер Борис Немцов през февруари, днес бяха повдигнати обвинения в извършване на поръчково убийство, съобщи московски съд. Главният заподозрян, бившият полицай Заур Дадаев, отначало се призна за виновен, а впоследствие се отказа от самопризнанията си и заяви, че те са били изтръгнати с изтезания. Другите четирима заподозрени обявиха, че са невинни.

Остава въпросът какво всъщност се е случило в края на февруари?

Между Балканите и Запада – Гърция.

Южната ни съседка продължава да е в дългова криза, но тази година бе повратна тъй като цялостта на Европейския съюз беше на косъм. Правителството на Алексис Ципрас дойде на власт с обещания Гърция да се върне към стабилността и да каже „Охи“ на Меркел. Само че това не се случи. През февруари страната официално поиска удължаване на спасителната програма от еврозоната, като Ципрас направи завой от първоначалните си обещания и се съгласи на мониторинг от страна на кредиторите. Те пък се съгласиха да удължат програмата с четири месеца. При преговорите Гърция постигна и една важна победа – отмяна на мерките по съкращаване на пенсиите и увеличаване на данъците в рамките на споразумението за продължаване на финансовата помощ от ЕС. След 17 часа на преговори, сутринта на 13 юли лидерите на еврозоната се съгласиха да започнат незабавно преговори за нова спасителна програма за Гърция по Европейския стабилизационен механизъм (ESM). Подкрепата беше дадена при строги условия за реформи. Съпартийците на Ципрас не останаха доволни от „клякането“. Още в средата на юли се заговори, че той ще трябва да подаде оставка заради бунта в собствената си партия. Първият му ход обаче беше да направи драстични промени в кабинета, като смени 10 от министрите. На 20 юли гръцките банки отново отвориха врати. Потвърдено беше, че рекапитализацията им трябва да се извърши до края на годината.

На 20 август се случи това, което всички очакваха – Алексис Ципрас подаде оставка. Слуховете за неговата политическа смърт обаче бяха силно преувеличени. Целта му бе абсолютно мнозинство след предсрочния вот. Месец по-късно изборите наистина бяха спечелени от „Сириза“, но с малка преднина пред втората партия – консервативната „Нова демокрация“. Затова и се наложи формирането на коалиционно правителство. Ципрас за пореден път обеща стабилност, а народът остана с надеждата, че поне този път говори сериозно.

А мнозинството на Ципрас изглежда все по-слабо с наближаващото гласуване на пенсионната реформа. Именно тя ще тества решителността на премира да наложи болезнени мерки, за да удовлетвори изискванията на международните кредитори, сочи анализът на expert.bg

Една катастрофа, която остана неразгадана.

На 24 март самолет на авиокомпания „Джърмануингс“, извършващ полет от Барселона за Дюселдорф, катастрофира над френските Алпи. Преди да се разбие в планинските масиви край Ла Верне, машината се е снишавала в продължение на цели 8 минути. Всичките 150 души на борда на самолета загиват, а причината за катастрофата първоначално остава неясна.

Андреас Лубиц, вторият шофьор загина, но остави множество въпроси за себе си.

 

Гергана Георгиева

Влез сега в най-бързо развиващата се политическа група в България.
Сподели своя опит!!! Присъедини всички свои приятели във "Фейсбук"