Сътресения, избори, разцепления и протести белязаха политическата 2015г. (ОБЗОР)

Драми, предателства, схеми и далавери. Това не е новият турски сериал, а е родната действителност в политическия свят. 2015-та година бе година на местни избори, на раздори в управляващото мнозинство, както и на сътресения в цялата държава. Полицията показа, че реално тя управлява държавата, след като правителството оита да въведе реформа в МВР, но полицаите казаха не, а кабинетът клекна пред техните искания.

Сътресение имаше и в до момента най- стабилната партия ДПС. Драмата там се разигра само преди няколко дена, след като се стигна до разрив на отношенията между Ахмед Доган и Лютви Местан. Все още изходът от тази криза е неясен.

ГЕРБ стана властелин на България

Местните избори несъмнено бяха най- важното политическо събитие за тази година. То показа тоталната доминация на ГЕРБ в България, която честно постигната или не, показа,   че Бойко Борисов може лесно да спечели сърцата на избирателите. ГЕРБ получиха общо 21 областни града, отделно 130  кмета от общо 265 общини и 1 727 общински съветници.

Реформаторите от своя страна отбелязаха голяма за себе си победа. Като успяха да спечелят цели 4 области. В Кюстендил техният представите Петър Паунов се бе кандидатирал като независим и спечели убедително с помощта и на ГЕРБ, така че този кмет може да се твърди, че е общ.

ДПС успя да запази крепостта си Кърджали, но загуби Хасково. В Пазарджик беше голямата изненада. Там Тодор Попов успя да спечели изборите без да бъде подкрепен от нито една от големите партии. Той обаче спечели доверието на хората и те го избраха.

Големият губещ е БСП, който не успя да спечели нито един областен град. Освен всичко друго БСП отстъпва на ДПС и по еднопартийни кметове. Първи в тази каласация са ГЕРБ със 118, ДПС са със 33, а трети са БСП с 32. РБ са четвърти с 7, а БДЦ имат двама. Останалите 71 кметски места са за коалиции и други формации.

БСП е с минимално предимство пред ДПС и при общинските съветници. Социалистите имат 765 общински съветника, докато ДПС имат 761. Все пак по общ брой гласове БСП запазва втората си позиция, което може да е някакъв вид утеха за тях.

Като цяло обаче всички в политическият ни елит са губещи. Над 400 000 бяха невалидните бюлетини.

Изборите обаче ще се запомнят и със „заложническата криза“, която се разигра в Арена Армеец. Всички бюлетини от София бяха занесени в Арена армеец, където председателите на СИК трябваше да ги предадат. Това създаде невероятен хаос, като някои от хората останаха заключени в Арена Армеец близо 48 часа. В крайна сметка 119 от „заложниците“ решиха да съдят държавата заради гаврата, която са изтърпели.

Волен Сидеров отново в центъра на обектива.

Кризата в „Арена Армеец“ остана някак на заден план, след като лидерът на „Атака“ Волен Сидеров в нощта на изборите нахлу в НАТФИЗ и започна да разпитва студенти и да търси наркотици. Напрежението тогава ескалира, а полиция буквално изхвърли Сидеров и неговите сподвижници от сградата. Тогава се стигна и до нападение над депутата, като един човек успя да пробие кордона от полицаи и удари лидерът по лицето. Заради действията на Сидеров срещу него бе повдигнато обвинение, а Главният прокурор поиска неговото задържане. Народното събрание разреши това и Сидеров, както и заместникът му Десислав Чуколов останаха за една нощ в ареста. Към момента продължават да текат делата срещу тях.

Сътресенията в МВР и полицейските протести

Първите трусове в МВР дойдоха още в първото тримесечие на 2015г. Тогава преиерът Бойко Борисов се противопостави на опитите на тогавашният министър на вътрешните работи Веселин Вучков да отстрани тогавашния главен секретар на МВР Светлозар Лазаров и председателтят на ДАНС Владимир Писанчев. На 4-ти март Вучков подаде оставка, като обясни, че недоверието на премиера към неговата преценка. На негово място дойде Румяна Бъчварова.
Само два дни, след като Вучков подаде оставка, Светлозар Лазаров също подаде своята и на 11 мар вече имахме нов гл. Секретар на МВР- Георги Коство. Писанчев също подаде оставка почти веднага след като Вучков подаде своята. Негов заместник стана Димитър Георгиев. Така цялото ръководство на МВР бе сменено в рамките на 10 дни.

Вторият рунд на сътресенията в МВР дойде в началото на ноември. Тогава правителството прокара своите идеи за реформи, които ограничаваха привилегиите на служителите на МВР многократно. Обществото до голяма степен подкрепи подобни промени, но не и самите служители на МВР. В отговор полицейски служители започнаха да излизат на протести, като блокираха кръстовища и главни пътни артерии. Разбира се нямаше кой да ги контролира и да ги изтласне от пътните платна, но за щастие и униформените не злоупотребяваха прекалено и блокадите бяха за не повече от час- час и половина. Правителството разбра, че на практика полицията управлява ситуацията и без съгласието на служителите на МВР реформа не може да има и клекна пред исканията им – а именно отмяна на ограниченията на привилегиите им. В крайна сметка реформата в МВР беше отложена за 2016г.

Конституционните промени и раздора в управляващото мнозинство.

Внушително мнозинство  прие окончателно конституционните промени, започнати с амбициозен реформаторски план отправосъден министър Христо Иванов и Реформаторския блок (РБ) Краят обаче съвсем не бе плануваният от Иванов, а окончателният вариант на конституционните промени беше двойно окастрен и на практика не овласти изцяло Главният прокурор. Предложението, което бе прието дойде от АБВ, като за него гласуваха всички партии, освен 9 депутати от РБ и всички от БСП. Това доведе до първият сериозен трус в управляващата коалиция.

Лидерът на ДСБ и съпредседател на РБ Радан Кънев обяви, че излиза в опозиция. Христо Иванов подаде оставка като министър на правосъдието и по- късно бе замене с доверен човек на президентът Плевнелиев Екатерина Захариева. Иванов стана вторият министър, който подаде оставка.
В крайна сметка РБ остана във власта, но ДСБ на практика е в опозиция, което поставя под въпрос цялостта на Реформаторите. Аз се обърнах към вас преди гласуването, че става дума за ценностен въпрос. Гласуването ясно показа по този въпрос какво е мнозинството. И символично, и политически отправихме послание за това, че независимостта на съда не е достатъчно ценена. С това гласуване стана важна голяма стъпка и символична към съмнението за това, че в България все повече може да се говори за върховенство на главния прокурор. Поради което с голямо облекчение мога да обявя, че повече няма да упражнявам правомощията на министър на правосъдието и ще направя всички възможни стъпки за своето оттегляне“, заяви от парламентарната трибуна Иванов веднага след приемането на квотното разпределение в съдийската колегия, предложено от АБВ.

Промените в Конституцията предизвикаха и вълна от протести, която в най-силните си дни събираше по няколко хиляди пред Народното събрание. Дали протестите ще продължат и през новата година предстои да разберем.

Големият сблъсък Местан срещу Доган и разцеплението на ДПС

Битката по остта Русия-Турция даде пряко отражение и в нашата политика. След като Турската въздушна отбрана свали руски бомбардировач СУ-24 в близост до границата със Сирия (Politikata.net не се наема да твърди от коя страна на границата е бил бомбардировачът) лидерът н ДПС Лютви Местан прочете декларация от името на партията, която отбелязва, че България трябва да подкрепи турската позиция, тъй като е член на Алианса и НАТО. Това предизвика гнева на пожизнения почетен председател на партията Ахмед Доган, който остро критикува протежето си в реч пред членове на партията. Това вкара в остра немилост лидерът на партията, който потърси убежище в турското посолство с обяснение, че се страхувал за сигурността си. В крайна сметка ДПС се събра на извънредно Централно събрание в деня преди Бъдни вечер и реши да отстрани Местан от властта. Той, заедно с още трима депутати обявиха, че напускат политическата група на ДПС и стават независими. Каква ще е развръзката на драмата в ДПС ще разберем през идната година.

 

Бурната политическа 2015-та година имаше още много интересни моменти, но тези събития сякаш оставиха белег върху живота на всички българи. Видяха се слабостите в избирателната система, видя се могъществото на полицаите, видя се и влиянието на Ахмед Доган в ДПС. Как ще се отразят тези фактори на предстоящата 2016-та година, в която има президентски избори, предстои да разберем.

Мартин Атанасов

 

Влез сега в най-бързо развиващата се политическа група в България.
Сподели своя опит!!! Присъедини всички свои приятели във "Фейсбук"