1vs1: „ЗА“ и „Против“ номинацята на Джок Полфрийман за „Човек на годината“

ЗА: Лицемерието на патриотите strike again

Винаги съм се забавлявала как всяка страна от Балканите има нещо традиционно, което доказва колко е закостеняла. Гърците се кръстят като видят църква. македонците имат своята отделна раса, сърбите са първородните създатели, а българите – вечно прецаканите патриоти.

Да, на нас по право ни принадлежи цяла Европа, но световната конспирация срещу безпрецедентно красивия ни и умен народ ни е оставила на последно място по стандарт на живот на континента.

[1]

Може би това и още хиляди други фактори обаче ни издигат за царе на двойните стандарти.

Преди две седмици една номинация на БХК създаде истински фурор в толкова толерантното ни общество (51-во място в света[2]). Така нареченият ни елит, както и цели предавания се обявиха против номинацията на Джок Полфрийман за наградите „Човек на годината“.

По медиите започнаха гръмките заглавия „УБИЕЦЪТ ПОЛФРИЙМАН Е НОМИНИРАН ОТ АНТИБЪЛГАРСКИЯ…“ и т.н, в няколко медии на един успял мъж на вече 35 дори пишеше, че австралиецът е убил Андрей Монов „без никакви причини“. И ето тук се появява лицемерието. Джок Полфрийман влиза в сблъсък с Андрей Монов след като вижда, че последният бие две беззащитни деца от ромски произход. Явно обаче етносът на децата ги лишава от право на защита и превръща Монов в светец посмъртно.

Междувременно припомням и случаят на застреляното ромско дете през март 2013.

През февруари 2014-та охранителят Петко Еленков, който застреля 16-годишния ром Велин Кръстьов в главата, окончателно излезе от ареста и то с овации, а Ангел Джамбазки, придружаван от компания бръснати младежи, ходеше на всяко дело с плакати „Еленков не е убиец“.

Петко

Аз си мислих, че „убиец“ означава да убиеш някого, независимо от произхода му – явно през целия си съзнателен живот съм грешала…

В същото време Полфрийман не е номиниран за „Човек на годината“, защото е убиец, а защото е първият, създал синдикат за правата на затворниците. Никой не е говорил и за оправдаване на престъплението му, но явно „попаднал на хора и станал човек“ го използваме само като цитат или ако не са убили българин. Характерът на българските затвори е наказателен, а не възпитателен. Целта на БЗСР е това е да промени, затворите да бъдат възпитателни и когато хората излязат оттам, да станат пълноценни членове на обществото, а не да се връщат вътре след месец. Затова номинацията за „Човек на годината“ е обоснована. Фрийман например преподава английски в затвора – това е работа В ПОЛЗА на обществото.

В същото време охранител, отнел живота на 16-годишно момче, плати 5 000 лева и е на свобода.

Според Н.к. на страната под убийство се разбира:

Чл. 115. Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години.

И точно тук се появява лицемерието:

– ако убиеш българин (докато защитаваш други български деца), не си способен да извършваш добри дела, но ако убиеш 16-годишно дете от ромски произход – не си убиец, а герой.

– ако създадеш Българско затворническо сдружение за реабилитация като пряк свидетел на случващото се „зад решетките“ си престъпник и убиец, „колещ без причина“, защото болният патриотизъм у нас е по-голям от хляба и по-всемогъщ от закона.

[1] Индекс за индивидуалното потребление, публикуван от европейската статистическа служба Евростат, публикуван в края на 2014-та.

[2] Годишната класация на Индекса за напредък (Prosperity Index) на базираният в Лондон институт „Легатум“.

Гергана Георгиева

ПРОТИВ: Когато хуманитарните организации станат стопански предприятия

От година на година Българският хелзинкски комитет (БХК) затвърждава ролята си като „онзи дето показва среден пръст на обществото“. И докато доста често това е забавно за страничния наблюдател, тъй като се стига до емоционално накокошинване на част от народа, то тази година като че ли „хуманистите“ леко прекалиха. В желанието си да си размахат оная работа пред обществото и да направят невъзможното, като отнемат вниманието от номерата на Волен Сидеров, те номинираха убиец за „Човек на годината“.

Разбира се, както всеки път, имаше остра реакция от обществото, а от БХК заявиха невинно, че Джок Полфрийман, който уби Андрей Монов в центъра на София с нож, не е номиниран, за да накърни паметта на жертвата, а заради създаването на затворнически синдикат, който цели да защитава интересите на затворниците. Че затворниците имат нужда от по- добри условия и че затворите трябва да превъзпитават, а не само да наказват, няма спор. Създадената организация и дейността на Полфрийман, че е нещо хубаво, също няма спор. Това обаче може да го направи един малко по- добър човек, един започнал да се реабилитира човек, един загрижен за затворниците човек, но в никакъв случай „човек на годината“.

Въобще не обсъждаме ситуацията, в която Полфрийман убива Андрей Монов. Той се притичва на помощ на момчета, които са бити, вади нож и убива един от нападателите. Това се случва в центъра на София, където при позвъняване на полицията за не повече от 5 минути ще пристигне патрулка. До ден днешен австралиецът оспорва легитимността на своята присъда и не изпитва съжаление за убийството. Това ли е най- добрият човек в България – хладнокръвен убиец, неизпитващ съжаление за това, че е отнел човешки живот?

Нима няма достатъчно достойни хора в България по критериите на БХК , че тази кандидатура да бъде одобрена? Разбира се, че има, но целта е съвсем друга тук. Случайно или не адвокат на австралиеца пред ЕСПЧ в делото му срещу България е именно председателят на БХК Красимир Кънев. Така номинацията на убиеца започва да има малко повече смисъл. Дали Кънев не би използвал това, че Полфрийман е станал „Човек на годината“ в страната, в която е бил осъден, за да наклони везната в своя полза пред съда и след това да си прибере „скромното хонорарче“. По този начин обаче не се ли превръща хуманитарната дейност в стопанска, след като се използват прийомите от уж безпристрастното номиниране и избиране (от жури, доминирано от членове на БХК), за да се набавят пари?

За финал ще ползвам една любима моя част от риториката на БХК, по каквато и да е тема – сравняването на думите на даден човек, независимо кой е той и какво е казал, с „нещо, което приляга на Хитлер“. В този тон може да се каже, че номинацията на Джок Полфрийман за неговата хуманитарна дейност при положение, че е извършил убийство, за което не изпитва съжаление, е все едно да бъде номиниран Хитлер за „Човек на годината“ за това, че е първият държавник въвел закони против жестокостите над животните и забрана за тестването на медикаменти и други продукти върху тях, въпреки че праща евреи, за да се извършват тези тестове върху тях.

Мартин Атанасов

Влез сега в най-бързо развиващата се политическа група в България.
Сподели своя опит!!! Присъедини всички свои приятели във "Фейсбук"